Инж. Куманов за ФрогНюз: Над 400 000 души са без вода - и тук не ...
Това сподели пред ФрогНюз инж. Димитър Куманов от.
Ето го цялото изявление:
за неопределен срок в селата Димча, Сломер и Лесичери в Павликенско бе оповестено през вчерашния ден поради дефицита на питейна вода. Виждаме, че питейна вода няма още в Бургаско, Ловеч, Сливен, Плевен, Асеновград. Шумен, Търговище или има режим на водата. На какво се дължи тази липса на вода в България, в случай, че имаме страна с много водни източници?
Липсата на вода от ден на ден се уголемява и обгръща нови територии. В момента по-големият брой обитаеми места, които остават без вода, се дължи на понижението на равнището на подземните води поради тези 2-3 месеца суша, в които не вали дъжд. Една от главните аргументи за това са сечите в България.
Повсеместната рецесия за питейна вода, изключвайки София, тъй като язовир “Искър ” към момента е цялостен - на към 80%, в Перник язовир “Студена ” също е много цялостен, се дължи на ръководството на водите в България. Това е развой от последните най-малко 20 години. Няма ограничения за запазване на питейните водоизточници - както на повърхностни, по този начин и на подпочвени. Големи са сечите във вододайни зони, огромни са и кражбите на вода, големи са загубите на вода по водопреносната система - както на довеждащата от язовири към градовете, по този начин и вътре в самите градове. По тези въпроси в последните 20 години не се работи. Това е повода.
А какво може да се направи - какви са ограниченията?
Няма решение, което да реши проблемите като с магическа пръчка. Нужни са дълготрайни решения, които изискват доста вложения. Няма да стане за един ден - това е безусловно несъмнено.
Първо, би трябвало да се направи обмисляне и приоритизиране на местата, в които да се решат проблемите. В момента се създават и са оповестени за публично разискване новите Плановете за ръководство на речните басейни. Това са най-важните стратегически документи, в които могат да се опишат проблемите и да се заложат ограниченията за оправянето с тези проблеми. Тези проекти обаче са с ниско качество. В тях не са разказани даже проблемите. Давам образец - не е разказана рецесията за водата в Перник през 2019 година, нито рецесията за водата в Своге през август 2022 година, когато 12 хиляди души бяха без капка вода една седмица.
Принципът е в тези проекти е да се дефинират и разказват проблемите. На второ място се разказват аргументите за тези проблеми и на трето - се включват ограничения тези проблеми или да бъдат решавани, или да бъдат предотвратявани, с цел да не се повтарят.
Сдружение “Балканка ” сме написали становище-възражение на тези проекти. Предложили сме 100 ограничения, 99% от тях са свързани директно или индиректно с опазването на водите, в това число за напояване и за питейни потребности. Предлагаме ограничение на сечите във вододайните зони, тъй като това е една от главните аргументи да нямаме води и все по-малко да може да разчитаме на такива водоизточници. Не споделям цялостна възбрана, единствено ограничение. Предложили сме ограничения за възобновяване на напоителните канали, с цел да се понижат загубите. Преди 3 месеца земеделските производители изпищяха, че нямат вода за напояване. Предложили сме ремонт, тъй че да се понижат загубите. Предложили сме ограничения да се понижат кражбите. По напоителната система на язовир “Черни Осъм ” да вземем за пример има над 1000 противозаконни отклонения. Предложили сме замяна на водопроводни мрежи - довеждащи, градски.
Бъдещето на водоснабдяването на България за най-важните цели, които са питейни и за напояване, по никакъв начин не е розово. От 2005-2006 година насам в една немалка част от язовирите, издигнати за питейна вода и за напояване, направиха нови дребни ВЕЦ-ове на частни лица. Дадоха опция тези дребни ВЕЦ-ове да източват водата от язовирите до несъмнено равнище - това са “Бебреш ”, “Тича ”, “Жребчево ”, “Копринка ”. Пролетно време, когато би трябвало да се изпълни язовирът догоре, е позволено ВЕЦ-овете да източват водата до избран равнище. За останалата суха част от годината не остава язовир, цялостен догоре, а към 2/3 от събраната вода остава за напояване и за питейни потребности. Законът за водите споделя, че първо се удовлетворяват потребностите за питейна вода, след това за аграрни потребности и най-после за енергетика. Тези въпроси трябваше да бъдат решени в Плановете за ръководство на речните басейни.
Вашите наблюдения какви са - какъв брой души, какъв брой обитаеми места в България сега са без питейна вода?
Регистрираните последно данни са за над 400 000 души сега без вода. Това са случаите, в които хората или са на режим, или нямат никаква вода. В тях не са включени случаите, в които вода има, само че тя е нечиста с разнообразни типове и тежки метали работи, както е в Брестовица, Пловдивско, в което от 5 години водата е нечиста с манган и 5 години не прави нищо по този въпрос. Точно какъв брой души нямат естествена питейна вода, никой не може да каже, доста са.
Климатичните промени въздействат ли - виждаме, че в първата част от лятото бяхме в жестока суша и пожари, в този момент стартират дъждове, в същото време има липса на питейна вода.
Климатичните промени са факт, несъмнено. Това, което се случи тази година в България с 2,5 месеца без дъжд, това към момента не е цялостното проявяване на климатичните промени, защото климатичните промени значат 9 месеца без капка вода, последвани от 3 месеца порои и наводнения. Климатичните промени занапред биха могли да ни отровят живота. Ако беше от климатични промени, язовир “Искър ” в София също нямаше да се цялостни, а той е цялостен - там никой не смее да краде вода.
Илияна Маринкова
Ето го цялото изявление:
за неопределен срок в селата Димча, Сломер и Лесичери в Павликенско бе оповестено през вчерашния ден поради дефицита на питейна вода. Виждаме, че питейна вода няма още в Бургаско, Ловеч, Сливен, Плевен, Асеновград. Шумен, Търговище или има режим на водата. На какво се дължи тази липса на вода в България, в случай, че имаме страна с много водни източници?
Липсата на вода от ден на ден се уголемява и обгръща нови територии. В момента по-големият брой обитаеми места, които остават без вода, се дължи на понижението на равнището на подземните води поради тези 2-3 месеца суша, в които не вали дъжд. Една от главните аргументи за това са сечите в България.
Повсеместната рецесия за питейна вода, изключвайки София, тъй като язовир “Искър ” към момента е цялостен - на към 80%, в Перник язовир “Студена ” също е много цялостен, се дължи на ръководството на водите в България. Това е развой от последните най-малко 20 години. Няма ограничения за запазване на питейните водоизточници - както на повърхностни, по този начин и на подпочвени. Големи са сечите във вододайни зони, огромни са и кражбите на вода, големи са загубите на вода по водопреносната система - както на довеждащата от язовири към градовете, по този начин и вътре в самите градове. По тези въпроси в последните 20 години не се работи. Това е повода.
А какво може да се направи - какви са ограниченията?
Няма решение, което да реши проблемите като с магическа пръчка. Нужни са дълготрайни решения, които изискват доста вложения. Няма да стане за един ден - това е безусловно несъмнено.
Първо, би трябвало да се направи обмисляне и приоритизиране на местата, в които да се решат проблемите. В момента се създават и са оповестени за публично разискване новите Плановете за ръководство на речните басейни. Това са най-важните стратегически документи, в които могат да се опишат проблемите и да се заложат ограниченията за оправянето с тези проблеми. Тези проекти обаче са с ниско качество. В тях не са разказани даже проблемите. Давам образец - не е разказана рецесията за водата в Перник през 2019 година, нито рецесията за водата в Своге през август 2022 година, когато 12 хиляди души бяха без капка вода една седмица.
Принципът е в тези проекти е да се дефинират и разказват проблемите. На второ място се разказват аргументите за тези проблеми и на трето - се включват ограничения тези проблеми или да бъдат решавани, или да бъдат предотвратявани, с цел да не се повтарят.
Сдружение “Балканка ” сме написали становище-възражение на тези проекти. Предложили сме 100 ограничения, 99% от тях са свързани директно или индиректно с опазването на водите, в това число за напояване и за питейни потребности. Предлагаме ограничение на сечите във вододайните зони, тъй като това е една от главните аргументи да нямаме води и все по-малко да може да разчитаме на такива водоизточници. Не споделям цялостна възбрана, единствено ограничение. Предложили сме ограничения за възобновяване на напоителните канали, с цел да се понижат загубите. Преди 3 месеца земеделските производители изпищяха, че нямат вода за напояване. Предложили сме ремонт, тъй че да се понижат загубите. Предложили сме ограничения да се понижат кражбите. По напоителната система на язовир “Черни Осъм ” да вземем за пример има над 1000 противозаконни отклонения. Предложили сме замяна на водопроводни мрежи - довеждащи, градски.
Бъдещето на водоснабдяването на България за най-важните цели, които са питейни и за напояване, по никакъв начин не е розово. От 2005-2006 година насам в една немалка част от язовирите, издигнати за питейна вода и за напояване, направиха нови дребни ВЕЦ-ове на частни лица. Дадоха опция тези дребни ВЕЦ-ове да източват водата от язовирите до несъмнено равнище - това са “Бебреш ”, “Тича ”, “Жребчево ”, “Копринка ”. Пролетно време, когато би трябвало да се изпълни язовирът догоре, е позволено ВЕЦ-овете да източват водата до избран равнище. За останалата суха част от годината не остава язовир, цялостен догоре, а към 2/3 от събраната вода остава за напояване и за питейни потребности. Законът за водите споделя, че първо се удовлетворяват потребностите за питейна вода, след това за аграрни потребности и най-после за енергетика. Тези въпроси трябваше да бъдат решени в Плановете за ръководство на речните басейни.
Вашите наблюдения какви са - какъв брой души, какъв брой обитаеми места в България сега са без питейна вода?
Регистрираните последно данни са за над 400 000 души сега без вода. Това са случаите, в които хората или са на режим, или нямат никаква вода. В тях не са включени случаите, в които вода има, само че тя е нечиста с разнообразни типове и тежки метали работи, както е в Брестовица, Пловдивско, в което от 5 години водата е нечиста с манган и 5 години не прави нищо по този въпрос. Точно какъв брой души нямат естествена питейна вода, никой не може да каже, доста са.
Климатичните промени въздействат ли - виждаме, че в първата част от лятото бяхме в жестока суша и пожари, в този момент стартират дъждове, в същото време има липса на питейна вода.
Климатичните промени са факт, несъмнено. Това, което се случи тази година в България с 2,5 месеца без дъжд, това към момента не е цялостното проявяване на климатичните промени, защото климатичните промени значат 9 месеца без капка вода, последвани от 3 месеца порои и наводнения. Климатичните промени занапред биха могли да ни отровят живота. Ако беше от климатични промени, язовир “Искър ” в София също нямаше да се цялостни, а той е цялостен - там никой не смее да краде вода.
Илияна Маринкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ